This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
Certified Translator with Strong Linguistic Background
Account type
Freelance translator and/or interpreter
Data security
This person has a SecurePRO™ card. Because this person is not a ProZ.com Plus subscriber, to view his or her SecurePRO™ card you must be a ProZ.com Business member or Plus subscriber.
Affiliations
This person is not affiliated with any business or Blue Board record at ProZ.com.
English to Bulgarian: 1st Annual ProZ.com Translation Contest - Entry #8051
Source text - English Heathrow Airport is one of the few places in England you can be sure of seeing a gun. These guns are carried by policemen in short-sleeved shirts and black flak-jackets, alert for terrorists about to blow up Tie-Rack. They are unlikely to confront me directly, but if they do I shall tell them the truth. I shall state my business. I’m planning to stop at Heathrow Airport until I see someone I know. (...)
Astonishingly, I wait for thirty-nine minutes and don’t see one person I know. Not one, and no-one knows me. I’m as anonymous as the drivers with their universal name-cards (some surnames I know), except the drivers are better dressed. Since the kids, whatever I wear looks like pyjamas. Coats, shirts, T-shirts, jeans, suits; like slept-in pyjamas. (...)
I hear myself thinking about all the people I know who have let me down by not leaving early on a Tuesday morning for glamorous European destinations. My former colleagues from the insurance office must still be stuck at their desks, like I always said they would be, when I was stuck there too, wasting my time and unable to settle while Ally moved steadily onward, getting her PhD and her first research fellowship at Reading University, her first promotion.
Our more recent grown-up friends, who have serious jobs and who therefore I half expect to be seeing any moment now, tell me that home-making is a perfectly decent occupation for a man, courageous even, yes, manly to stay at home with the kids. These friends of ours are primarily Ally’s friends. I don’t seem to know anyone anymore, and away from the children and the overhead planes, hearing myself think, I hear the thoughts of a whinger. This is not what I had been hoping to hear.
I start crying, not grimacing or sobbing, just big silent tears rolling down my cheeks. I don’t want anyone I know to see me crying, because I’m not the kind of person who cracks up at Heathrow airport some nothing Tuesday morning. I manage our house impeccably, like a business. It’s a serious job. I have spreadsheets to monitor the hoover-bag situation and colour-coded print-outs about the ethical consequences of nappies. I am not myself this morning. I don’t know who I am.
Translation - Bulgarian Летище Хийтроу е едно от малкото места в Англия, където човек със сигурност може да види оръжие. Полицаи, облечени с ризи с къс ръкав и черни бронирани жилетки, носят тези оръжия като предупреждение към терористите, които се готвят да взривят магазинa за вратовръзки „Тай-Рак”. Силно се съмнявам, че ще ме проверяват, но в случай че го направят, ще трябва да им разкрия истината. Ще се наложи да обяснявам защо съм там. Възнамерявам да остана на летище Хийтроу дотогава, докато не видя някой, когото познавам. (...)
Изненадващо за мен самия, чакам вече тридесет и девет минути без да успея да зърна някой, когото познавам. Ама съвсем никой, а и никой, който да ме познава. Безличен съм, досущ като шофьорите с техните баджове (сещам се за няколко прякора), с тази разлика, че те са по-добре облечени. От дете се помня, че каквото и да облека, ми стои като пижама. Било то палто, риза, тениска, дънки или костюм - все едно съм облякъл нощница. (...)
Слушам се как мисля за всички онези познати, които ме предадоха като не се отправиха рано сутринта във вторник за някоя атрактивна европейска дестинация. Бившите ми колеги от застрахователния отдел са навярно все така заседнали пред бюрата си, където винаги съм повтарял, че ще си и останат, докато и аз самият работех там, пилеейки времето си и не успявайки да стъпя на крака, а междувременно Али напредваше стремително, получавайки докторска степен, научна стипендия в университета Рийдинг, първото си повишение.
Някои от наскоро успелите ни приятели, които имат сериозна работа, и които поради тази причина едва ли очаквам да срещна точно в този момент, ми споделят, че домакинството е едно напълно почтено за мъжа занимание; кураж се искало, да, даже мъжествено било да стоиш с децата вкъщи. Това са предимно приятели на Али. Сякаш вече никой не познавам, и далеч от децата и от прелитащите самолети, докато се слушам как мисля, осъзнавам, че това са мислите на мрънкало. Не това очаквах да чуя.
Заплаквам, но без циврене или хлипане, просто едри мълчаливи сълзи се търкулват по бузите ми. Не искам никой познат да ме види как плача, понеже не съм от хората, които ще вземат да се окайват в нищо и никава си вторник сутрин, насред летище Хийтроу. Грижа се за къщата безупречно, направо професионално. Това си е сериозна работа. Разполагам с таблици за следене на състоянието на плика на прахосмукачката, както и с цветно-закодирани копия с етичните съображения относно пелените. Тази сутрин не съм на себе си. Не мога да се позная.
English to Bulgarian: 7th ProZ.com Translation Contest - Entry #5033
Source text - English Winters used to be cold in England. We, my parents especially, spent them watching the wrestling. The wrestling they watched on their black-and-white television sets on Saturday afternoons represented a brief intrusion of life and colour in their otherwise monochrome lives. Their work overalls were faded, the sofa cover—unchanged for years—was faded, their memories of the people they had been before coming to England were fading too. My parents, their whole generation, treadmilled away the best years of their lives toiling in factories for shoddy paypackets. A life of drudgery, of deformed spines, of chronic arthritis, of severed hands. They bit their lips and put up with the pain. They had no option but to. In their minds they tried to switch off—to ignore the slights of co-workers, not to bridle against the glib cackling of foremen, and, in the case of Indian women, not to fret when they were slapped about by their husbands. Put up with the pain, they told themselves, deal with the pain—the shooting pains up the arms, the corroded hip joints, the back seizures from leaning over sewing machines for too many years, the callused knuckles from handwashing clothes, the rheumy knees from scrubbing the kitchen floor with their husbands' used underpants.
When my parents sat down to watch the wrestling on Saturday afternoons, milky cardamon tea in hand, they wanted to be entertained, they wanted a laugh. But they also wanted the good guy, just for once, to triumph over the bad guy. They wanted the swaggering, braying bully to get his come-uppance. They prayed for the nice guy, lying there on the canvas, trapped in a double-finger interlock or clutching his kidneys in agony, not to submit. If only he could hold out just a bit longer, bear the pain, last the course. If only he did these things, chances were, wrestling being what it was, that he would triumph. It was only a qualified victory, however. You'd see the winner, exhausted, barely able to wave to the crowd. The triumph was mainly one of survival.
Translation - Bulgarian Зимите в Англия често бяха студени и ние, по-точно родителите ми, ги прекарвахме в гледане на борба по телевизията. През съботните следобеди тя вливаше за кратко цвят от черно-белите им екрани в инак сивото им ежедневие. Работните им дрехи бяха износени, дамаската на дивана – все същия от години наред – изтъркана, спомените им за това какви са били преди идването си в Англия също избледняваха. Родителите ми, както и цялото тяхно поколение, бяха пропилели най-хубавите си години във фабрики блъскайки се за жълти стотинки. Живот белязан от тежък труд довел до изкривен гръбнак, хроничен артрит и амортизирани ръце. Те стискаха зъби и преглъщаха болката си. Нямаха друг избор. Мислено са се опитвали да не обръщат внимание на обидите на колегите си и да не роптаят срещу празното бръщолевене на началниците си; а колкото до индийските жени - да понасят и нанесения от съпрузите им побой. Примири се с болката, са си казвали те, приеми пронизващата болка в раменете, износените стави на хълбоците, схванатият гръб от дългогодишното привеждане над шевната машина, мазолестите пръсти от прането на ръка, ревматичните колене от търкането на кухненския под с износеното съпружеско бельо.
През съботните следобеди родителите ми засядаха пред телевизора да гледат борба, с кардамонов чай с мляко в ръка, те искаха да бъдат забавлявани и развеселени. Но също така те искаха, поне веднъж, Добрия да надделее над Лошия. Искаха напереният, ревящ грубиян да си получи заслуженото. Те се молеха Добрия, приклещен на тепиха в двоен ключ или вкопчен в кръста на противника си, да не се предаде. Само ако можеше да задържи още малко, да понесе болката, да издържи състезанието. Ако успееше да направи това, борбата щеше да си остане борба, той щеше да триумфира. И все пак, това щеше да е една измъчена победа. Зрителите щяха да видят победителя, изтощен и едва намиращ сили да помаха на тълпата. Триумфът беше преди всичко оцеляване.
Source text - Portuguese (EU) Não me interpretem mal. Eu até gosto de ir ao ski. Mas sou obrigada a reconhecer que não nasci para os desportos. Nem de Verão, nem de Inverno. Quando era miúda e me vi subitamente privada de fazer ginástica graças a uma febre reumática que me interditou todo os movimentos mais bruscos do que ler, desenhar, escrever e ouvir música, dei graças a Deus por não ser obrigada a fazer aqueles exercícios todos duas vezes por semana, alguns com aparelhos, tipo cavalo de Arção, nos quais eu era mais do que desajeitada.
Não é portanto de admirar a catástrofe em que redundou a minha primeira ida ao ski. Ainda não tinha vinte anos, o que para aprender a jogar Scrabble não é tarde, mas para começar a fazer ski já se revela problemático.
E como os amigos iam todos, lá fui eu, convencida que aquilo devia ser tão fácil como saltar à corda. O resultado foi desastroso: ao fim de três dias de choros, fitas, pânico de entrar nas cadeirinhas em movimento, infindáveis sucessões de quedas à entrada e saída dos teleskis, consegui muito a medo descer a minha primeira pista verde. Com a diferença que, enquanto toda a gente desceu em dois minutos, eu demorei cerca de quarenta. E só quando cheguei lá abaixo e me admirei com o frio que sentia nos pés, verifiquei que me tinha esquecido de apertar as botas. Não é fantástico?
A moral desta triste história, é que passei rapidamente a ser grande fanática do... après-ski. Aquelas botifarras confortáveis faziam-me sentir qual Neil Armstrong ao pisar, peregrino, o solo lunar. Com elas dei grandes passeatas, sempre com um livrinho e um caderninho para escrevinhar, enquanto bebia um chocolate quente na esplanada para matar o tempo.(...)
Quando voltei a casa, declarei publicamente que nunca mais ninguém me voltaria a ver com skis nos pés. Mas com o passar dos anos, as saudades da montanha e da neve começaram a moer-me a existência e acabei por voltar, outra, e outra vez, até me habituar.
Hoje, sou uma péssima esquiadora, mas pelo menos divirto-me. E depois, tudo o que é verdadeiramente difícil, dá outro sabor à vida.
Translation - Bulgarian Не ме разбирайте погрешно, на мен дори ми харесва да ходя на ски. Но да си кажа правичката, не съм призвана за спортове, ни за летни, ни за зимни. Когато бях малка, неочаквано се оказа, че няма да мога повече да се занимавам с гимнастика заради ревматично възпаление, което ми попречи да извършвам по-резки движения от тези при четене, рисуване, писане и слушане на музика. Благодарих на Господ Бог, че не бях задължена да изпълнявам онези упражнения два пъти седмично, някои от които на уреди като кон с гривни, на които се чувствах повече от непохватна.
Все пак провала, в който се превърна моето първо каране на ски, не беше за завиждане. Все още не бях навършила двадесет години, възраст в която не е късно да се научиш да играеш на игрословици, но тепърва да се уча да карам ски за мен се оказа трудно.
И тъй като всичките ми приятели ходеха на ски, ей ме и мене там, барабар Петко с мъжете, убедена че това би трябвало да е фасулска работа като скачането на въже. Резултатът беше отчайващ: след три дни плач, сцени, панически страх да се качвам на лифта и безкрайното падане на качване и слизане от него, успях с много страх да се спусна по пистата за начинаещи. С тази разлика, че докато останалите взимаха разстоянието за две минути, на мен ми трябваха около четиридесет. И едва когато стигнах долу и се възхитих от себе си и от студа, който усещах в краката си, забелязах че бях забравила да пристегна ски-обувките си. Не е ли просто чудесно?
Поуката от тази история е, че бързо се превърнах в запален фен на апреските. Онези удобни зимни обуща ме караха да се чувствам като Нийл Армстронг пристъпващ самотен на Луната. С тях съм се разхождала дълго, винаги с някое книжле и тетрадчица, за да си нахвърлям бележки докато отпивам горещ шоколад на някоя открита тераса за да убивам време. (...)
Когато се върнах вкъщи, обявих публично, че никога никой не ще ме види повече да обуя ски. Но с течение на годините, влечението по планината и снега не ми даваше мира и най-накрая се заърнах пак, и пак, докато свикнах.
Сега се справям много зле като скиорка, но поне се забавлявам. А освен това, всичко което е наистина трудно придава по-различен вкус на живота.
French to Bulgarian: Carmen (opéra)
Source text - French Sur la place, chacun passe, chacun vient, chacun va. Drôles de gens que ces gens-là.
Avec la garde montante, nous arrivons, nous voilà. Sonne, trompette éclatante.
Qu'est-ce que c'est que ce grand bâtiment ? C'est la manufacture de tabacs...
Dans l'air, nous suivons des yeux la fumée qui vers les cieux monte parfumée. Cela monte gentiment à la tête, tout doucement cela vous met l'âme en fête.
Quand je vous aimerai ? Ma foi, je ne sais pas... Peut-être jamais. Peut-être demain. Mais pas aujourd'hui... C'est certain.
Si tu ne m'aimes pas, je t'aime, si je t'aime, prends garde à toi.
Tu crois le tenir, il t'évite, tu crois l'éviter, il te tient. L'amour.
Coupe-moi, brûle-moi, je ne te dirai rien. Je brave tout, le feu, le fer et le ciel même.
Toute seule on s'ennuie et les vrais plaisirs sont à deux. Donc pour me tenir compagnie, j'amènerai mon amoureux.
Je ne te parle pas, je chante pour moi-même. Et je pense. Il n'est pas défendu de penser.
Je suis comme un homme ivre, si je cède, si je me livre, ta promesse, tu la tiendras.
En chemin, je te pousserai aussi fort que je le pourrai. Laisse-toi renverser... Le reste me regarde.
Toréador, en garde. Et songe bien, oui, songe en combattant qu'un oeil noir te regarde et que l'amour t'attend.
Si je m'avisais de t'aimer et de vouloir être aimé de toi, qu'est-ce que tu me répondrais ?
Il n'est pas défendu d'attendre et il est toujours agréable d'espérer.
Translation - Bulgarian По площада всеки минава, един идва, друг заминава. Странни хора са това.
Новата стража идва на смяна, наедно с нея, ето ни и нас. Тромпет прокънтява със глас.
- А голямата сграда каква е?
- Тютюневата фабрика това е...
Проследяваме дима уханен в небесата. Промъква се той нежно в главата и неусетно устройва празник на душата.
- Кога ще Ви заобичам ли? Бога ми, не зная... Никогаж може би. А може би утре. Но не и днес...Това го зная!
- Ако ли ти не ме обичаш, то аз те обичам. Ако ли аз те заобичам, тогава те обричам.
- Мислиш, че я притежаваш, а тя те подминава. Мислиш, че си я избегнал, а тя те притежава. Това е тя, любовта.
- Режи ме, печи, нищо няма да призная. Всичко ще изтрая - огън, желязо, небето дори.
- Самотата е скука - удоволствията са истински, когато са за двама. И така, за да не съм сама, възлюбения мой с мен ще доведа.
- Не ти говоря, пея си. И размишлявам. А да мислиш не е забранено.
- Аз съм като пиян, ако отстъпя, ако се отдам...обещанието твое ти ще спазиш.
- Пътьом ще те убеждавам колкото ми сила позволява. Позволи ми да те убедя....Другото го остави на мен.
- Тореадор, готов бъди! И по време на борба помни, о да, помни, че очи те черни гледат, че от любовта си чакан ти.
- Ако реша да те обичам и поискам ти да ме обичаш, какво ще ми отвърнеш ти тогава?
- Да очакваш не е забранено, а надеждата е винаги приятна.
English to French: Triage Decision
Source text - English The triage decision is made based on the PAT, physical assessment findings, and subjective information obtained from the history. According to assessment findings on severity of illness and potential for deterioration, the patient is classified into an acuity level based on the triage classification system being utilized. There are a number of triage classification systems including the three-level, four-level, and five-level systems.
In the United States, many EDs use a three-level triage classification system, which prioritizes patients into emergent, urgent, and non-urgent levels (see Table 5-4). The three-level system has many gray areas in which assessment findings challenge triage level classification because they do not match a classification level. As a result, a higher number of patients are overtriaged or undertriaged. An overtriage, or incorrect emergent classification, misuses resources and needlessly impedes other patients’ care. Inversely, an incorrect nonurgent triage classification potentially results in poor patient extended waiting times, and patient dissatisfaction. Reliability and interrater agreement with this classification system is poor, ranging from 11% to 63%.
Translation - French L'évaluation de triage est basée sur le TEP, l'évaluation physique et les données subjectives obtenues lors de l'anamnèse. Selon la gravité de la maladie et le risque de détérioration déterminés lors de l'évaluation, le niveau de gravité du patient est évalué conformément au système de classification de triage en usage. Il existe plusieurs systèmes de classification de triage, notamment à trois, à quatre et à cinq niveaux.
Aux États-Unis, beaucoup de SU utilisent le système de classification de triage à trois niveaux, ce qui donne la priorité aux patients selon l’urgence de leur cas : extrême, urgent et non-urgent (voir tableau 5-4). Le système à trois niveaux n'est pas tout à fait efficace parce que l'évaluation ne correspond pas aux niveaux de classification du triage. Suite à ces différences, un grand nombre de patients sont sur- ou sous-triés . Lors d'un sur-triage ou une classification d'urgence incorrecte, les ressources sont utilisées de manière inefficace et cela nuit à la prestation de soins aux autres patients. En revanche, une classification de triage non-urgente incorrecte peut potentiellement entraîner de mauvais résultats, un délai d'attente et l’insatisfaction du patient. La fiabilité et la concordance entre systèmes est faible, variant entre 11 % et 63 %.
Svetla Atanasov 
Portfolio 
