ProZ.com translation contests »
Bon voyage: "Stories about travel" » English to Bulgarian » Entry by Pavel Constantinov


Source text in English

Translation by Pavel Constantinov (#28084)

The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.

The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.

The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.

[ … ]

It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems.
Мигът преди 50 години, в който Нийл Армстронг положи крак върху повърхността на Луната, разпали благоговение, гордост и почуда из целия свят. Този вестник заяви, че „от днес нататък, човек може да отиде навсякъде из Вселената - където духът му пожелае, там неговата находчивост ще го отведе... Вече е сигурно, че човек ще достигне планетите, и то не в далечното, а в обозримото бъдеще." Но не би. Кацането на Луната се оказа изключение, мисия, осъществена не като самостоятелна цел, а като средство да демонстрира изключителните способности на Америка. Веднъж заявено, това превъзходство нямаше нужда от повторение. Само 571 души са излизали в орбита, а от 1972 г. насам никой не е стигал по-далеч в Космоса, отколкото е разстоянието между Де Мойн и Чикаго.

Следващите 50 години обаче ще бъдат много различни. Намаляващите цени, новите технологии, амбициите на Китай и Индия и новото поколение предприемачи обещават дръзка епоха на космическо развитие. Тя почти сигурно ще включва туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички; в дългосрочен план може да предложи добив на минерали и дори масов транспорт. Космосът ще става все повече като разширение на Земята - арена, достъпна за фирми и частни лица, а не само за цели държави. Но за да бъде изпълнено това обещание, светът трябва да създаде система от закони, която да управлява небесата - както в мирни времена, така и във военни, ако се стигне дотам.

Развитието на космическите технологии досега е фокусирано върху улесняването на дейности долу на Земята - предимно под формата на сателитни комуникации за медийно излъчване и навигация. Но сега се променят две важни неща. Първо, геополитиката дава нов тласък за изпращане на хора извън плитчините на ниската околоземна орбита. Китай смята да изпрати човек на Луната до 2035 г. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска американците да се върнат там до 2024 г. Падащите цени на начинанието правят тази демонстрация на способности по-достъпна от преди. „Аполо“ струваше стотици милиарди долари (в днешни пари), докато днес цената на билета е десетки милиарди.

[ … ]

Грешка е Космосът да се рекламира като романтизиран Див запад - анархична погранична област, където човечеството може да отхвърли оковите си и да преоткрие своята съдба. За да може Космосът да изпълни своето обещание, е необходимо управление. Във времена, в които светът не може да постигне съгласие по правилата за земна търговия със стоманени греди и соя, това звучи като прекалено голяма амбиция. Но без него потенциалът на всичко, което се намира отвъд нашата Земя, ще трябва да изчака най-малко още 50 години, за да се реализира. В най-лошия случай, Космосът само ще добави към проблемите на Земята.


Discuss this entry