Ще правя, к'вот' ми скимне,
ще сляза до града.
ще вървя, ще спирам,
не ще остана на вода.
Не ми трябва на мен каска,
че да мина през живота,
поря право по водата,
ако ще от тъпа гордост.
Вдигаш ме до горе,
смъкваш ме до нула,
все не решаваш и т'ва е –
вековното усукване.
Затуй сам се издигам,
събирам се цял,
сега чувствам, че живея,
жив насред вихрушка прах.